Какво ли да си хапна? ....

(ноктенце или сополче)

Предупреждение: Гнусливите да спрат до тук! Не е за Вас скъпи мои

Сутрин е. Пътувам в метрото. Гъчканица както винаги. Натъпкани като сардини се борим за глътка въздух и с жадни очи следим кои ще стане, че да му заемем мястото. Клатушкайки се, очите ми се спират на млад господин, изглеждащ много добре в костюма си. Чудя се какво толкова спря погледа ми? Еми да – падам си по врътовръзки, особено красивите и особено добре подбрани с костюма.

Спирайки да говори по телефона си (метрото е лондонската надземна линия, та има жица брат!) пича започва да обмисля нещо и ... да гризе ноктите си. Няяяяяяяяяяяях. Поредния, който си гризе ноктите! Гледката е умопомрачителна. Иде ми да повърна. Решавам, че трябва да намеря нещо положително в цялата история и в паметта ми изниква друга случка:

Пак в метрото, но този път ‘сладура’ е към 16 годишен. Така настървено си ядеше (не гризеше) ноктите, че стомаха ми направи лупинг, затворих си очите и пак го виждах как напада, като че ли са сложили чиния с кюфтета и от това колко бързо ще ги изяде зависи живота му.

Паметта ми се връща към действителността. Поглеждам отново много добре облечения господин. Изведнъж ми щуква – Виждаш ли? Той само си ги гризе, не ги яде! А можеше и настървено да ги напада!

Браво на мен!!!!! Успях да видя положителното!

Обаче тоя продължава да си гризе ноктите пред мен, а на мен продължава да ми се повдига и да се боря с желанието си да прескоча купа от хора и да му забия шамар с максимална сила.

Един приятел, пътувайки със самолет, попаднал и той на такова хлапе с типа нервно ЯдЕне на нокти. Когато ми го разправя ме пита – Абе не можах да разбера едно – той така настъвено ги ядеше, че не разбрах от къде толкова нокти?! Все пак полета беше 3,5 часа. От къде ги взе всичките тия нокти, че да ги изгризка???? А аз му отговорих – Споко! Като е слязъл пак е имал достатъчно да гризе и недостатъчно, за да каже, че има изобщо нокти. Отговора на моя приятел: Хм, по едно време чак го съжалих и реших, че ще мога да му предложа моите, ако свърши неговите. Ама пусто! Много ме е гнус бееееееееее.

От къде ли се е взело у мен тази неприязън към хората ядящи ноктите си?

Като бях малка близка роднина си гризеше ноктите. От тогава ще да е онова чувство на преобръщане на стомаха, когато няма значение какво си ял, защото всичко иска да излезе навън и да види бял свят.Ааааааааааа мняяяяххх брррр

Роднината спря да си гризе ноктите като стана на 15-16. Сега пък обратното – има толкова дълъг маникюр, че като и погледна ръцете пак ме втриса!

Съквартирантката и тя – хапва ги нон стоп. А е на 25 вече! Реших да я заведа на маникюристка и да и се сложат гел-нокти. Консултирах се с различни приятелки, посещаващи редовно тези прекрасни услуги – обясниха ми, че изкуствени нокти падат на първия ден (слюнката не прощава на лепилцето); нокти – пластика (ще ме прощавате ако не се казват така) и те падали. Само гела се задържал. Ама добре опечен ;)
(Ако някой може да даде съвет – айде, че тия дни ще я водя на ... разстрел)

Ще ме питате – добре де, а къде е сопола в цялата история? Ееееее ... Ай мерси аз казвам на такваз любов! Искате съвем да не ям днес ?!?!?!?!?!

 

Та АПЕЛА ми (и извода от цялото писане) е:

РОДИТЕЛИ, ГРИЖЕТЕ СЕ ЗА ДЕЦАТА СИ ТАКА, ЧЕ НА ОКОЛНИТЕ ДА НЕ ИМ СЕ ПОВРЪЩА ОТ ТЯХ, КОГАТО ГИ ГЛЕДАТ !

Весел ден на всички и хай наздраве с едно сполоче. Шлюююппп.

Преди много, много години в китайско село на мъдреци живяло момче. То било на 15тина години, пълно със сила и енергия; искал да знае всичко и да бъде мъдрец като предедите си; искал да промени целия свят, за да може всички да живеят добре и в благоденствие. Борел се той за мечтата си всеки ден. Съветвал мъдро приятелите и съселяните, управлявал добре богатството на баща си, успял да направи много добрини.
Но все нещо не достигало. Нещо убягвало и не оставал удовлетворен. Не успявал да достигне до всички по света. Понякога си мислел, че се бори с невъзможното ... Но в селото на мъдреците хората не се отказват така лесно от мечтите си!
Минало време, пораснал и се оженил. Помъдрял и разбрал, че не може просто така да промени целия свят, а трябва да започне от по малкото, за да може то да стане по голямо. И така осъзнал, че ако започне да променя семейството си, то ще промени на свой ред друго семейство и така ...целия свят. Започнал той да възпитава жена си и децата си на своята мъдрост. Виждал как нещата се променят много или малко, но все още нещо не достигало.
Минали много години. Мъдреца легнал на своя смъртен одър и отново се замислил - кое е това, което през целия му живот все убягвало от погледа му и не можал да изпълни мечтата си да промени света?
Почти преди края на земния си живот събрал отново цчлото си семейство и за последен път заговорил:
Цял живот се борих да променя света, за да стане той по добър и всички да бъдат щастливи. Когато бях на 30 и се ожених, помъдрях и установих, че трябва да започна от вас - моето семейство. Но едва сега, преди да умра, разбирам най-голята си грешка в живота си! Ако бях достатъчно мъдър щях да знам, че трябва да започна от себе си. Ако бях променил себе си, щях да променя Вас, а всеки от Вас да промени света ...

Когато за пръв път чух тази кратичка история мислих доста дълго.
Изводите си ги оставям за себе си :)
А на вас Ви я разказвам, защото фикусите не могат да говорят, но Вера може :), а Филип винаги ще бъде с оранжево настроение, защото може да вижда слънцето и дребните неща!
(ако някой не разбира последното нека види написаното от veras и filip)

Искрено ваша
Биляна